НЕПРАЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРА̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Остар. и диал. 1. Само за жена или за женско животно — бременна, трудна, тежка. — Много мъже съм срещала, три пъти е трепвала утробата ми. И то — само като ги погледнех. Сигурно тъй непразните жени усещат, че за пръв път децата им мръд‑

ват в тях. А. Дончев, ВР, 225-226. Той даже повтори вика на Ивана Боримечката към клисурските непразни жени да се не плашат от топчето, като пукне. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 97. — Тая е непразна! — рече той, като гледаше бледожълтия ѝ [на лалугерицата] натежал корем. К. Колев, ТЕ, 53. Между тях [младите булки], като свят, може да има и непразни. Ц. Гинчев, ГК, 218-219.

2. Рядко. Разш. С предл. с. В който се съдържа, има нещо, което предстои да се прояви. От поет, който съединява в себе си такава висока култура и изпръвна наивност, е в право всякой да очаква много нещо, и поезия, в която има такива певци, е непразна с бъдаще. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 196.