НЕПРАЗНУВАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРАЗНУ̀ВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е отпразнуван. Петнайсетгодишният юбилей на Сливница. Той замина, без някой да спомни за него, без шум, без ек, непразнуван, глух. Ив. Вазов, ИСМ, 20. Пролет моя, моя бяла пролет, / още неживяна, непразнувана, / само в зрачни сънища сънувана. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 107.