НЕПРАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За дреха и под. — който не е пран, опран, изпран; неопран, неизпран. Майките не можеха да дигнат глави от кърска работа,.., затуй рожбите им скитореха с непрани ризки, нашарени с червеникави точици от бълхите. А. Каралийчев, С, 96. — За една вечер мога с ръчица да я [болката] махна, стига да се намери малко пелин и непрана вълна. Н. Хайтов, Хд, 123. Тук вонеше нетърпимо на непроветрен въздух, алкохол, непрано бельо. П. Вежинов, СО, 160. Вързал дърварят Мецана. Хем я удря, хем нарежда: Мецо ле, Мецо, Мецано, / дълго ти руно непрано. Ран Босилек, ВП, 58. Непрани дрехи. Непрани пелени. Непрана кърпа.

2. Обикн. като сказ. опред. За човек — на който дрехите не са опрани; неизпран, неопран. Ситни като врабчета дечурлига,.., немити, непрани, невчесани, се върдаляха из прахуляка. Елин Пелин, Съч. IV, 106. Блъскаше се [Мито Парцалана] и денем, и нощем по нивите и около кошарите, ходеше парцалив, непран, небръснат. Ил. Волен, МДС, 219. Слушал съм различни истории как жена неочаквано попада сред група мъже и тогава изведнъж се преобразяват:.., ако преди това са ходели мръсни и непрани, веднага си припомнят войнишкия живот и почват да перат ризите си в някой поток. Й. Радичков, В, 67.