НЕПРЕДЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЕДЀЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Обикн. в съчет.: Непределни въглеводороди. Хим. Ненаситени въглеводороди. Въглеводородите със сложна връзка са много реактивоспособни. Характерни реакции за тях са присъединителните, поради което тези въглеводороди са наречени ненаситени (непределни). Хим. Х кл, 1958, 34. Мастните въглеводороди се разделят на наситени (пределни) и ненаситени (непределни). Хим. VII кл, 1950, 100. Непределни глаголи. Грам. а) Глаголи само от несвършен вид (т. нар. imperfectiva tantum), означаващи продължително действие, при което въобще се изключва наличие на предел и което може да трае безкрайно; дуративни глаголи. б) Разш. Остар. Глаголите от несвършен вид. Непределно време. Остар. Грам. Минало свършено време. Непределното время показва, че действието или състоянието на предмета ся е извършило в едно неопределено минало время. [Например] : "Из ноздри дъхна, развея трева и му настръхна тлъстата снага." С. Радулов, НГ, 370. Глаголите, на които во второто бъдъще ся чуе в окончанието я, ся пишат с я не само в това время, но и в непределното минало и в спрягателното и страдателното причастие, както и в съществителните, които ся производят от них: видя (ща), видях, видял, видян, видение. С. Радулов, НГ, 119. Непределното [време на глагола] показва, че действието или състоянието свършило ся в неизвестно время. Ив. Момчилов, ПСЕ, 52.