НЕПРЕДНАМЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЕДНАМЀРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се проявява или се извършва без предварително обмислено, обикн. скрито намерение; спонтанен, непринуден. А тия трезви глави .. не са способни на нито един щедър жест,.., на нито една внезапна и безвъзмездна нежност. А тъкмо тези не‑

преднамерени пориви придават аромат и очарование на живота. Бл. Димитрова, От, 125. Докато при обхода и срещата със Семьон Фьодорович у генерала се забелязваше някаква непреднамерена, естествена строгост — тук, в извънслужебните си отношения, той беше добросърдечен и някак достъпен за шеги другар. П. Славински, ПЩ, 403. Той [Йордан Йовков] предпочиташе да бъде сам и независим, пазейки ревниво свободата си — вътрешна и външна, — за да принадлежи цял на делото си. Тъкмо поради това неговите непреднамерени и непринудени признания, които съм успял да запиша след нашите "срещи и разговори", добиват особена цена. Сп. Казанджиев, Сб??СЕП, 468-469. Вазов не служи на официалните принципи и аксиоми .. Единствено народният дух за него е нещо естествено и непреднамерено. В. Йосифов, Избр. тв I, 9.