НЕПРЕДПАЗЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЕДПАЗЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не проявява необходимата предпазливост; невнимателен. Мина дълга минута, в която той усещаше,.., как гъстата кал на тресавището го мъкнеше като жива дълбоко към себе си, дълбоко към дъното, от столетия може би страшна костница за елените и непредпазливите домашни животни. П. Вежинов, НС, 64. Сега и Васил, и Мавруди забелязаха, че Марин стана непредпазлив, дързък, често приближаваше вълка. Й. Йовков, АМГ, 172. То [рибарчето] се понасяше над водата зелено и блестящо, кацваше край брега и търпеливо чакаше да съзре някоя непредпазлива рибка, за да се гмурне и да я налапа. Ем. Станев, ЯГ, 12. По бреговете на кораловите острови и тропическите води живее гигантската мида тридакна,.. Тежко̀ и горко̀ на непредпазливия плувец, ако кракът му попадне между здравите клещи, между черупките на тази мида! Д. Славчев и др., БМ, 45. Непредпазливи пешеходци. Непредпазливо дете.

2. Който се прави, изказва или се проявява без всякаква предпазливост. Раздвижиха се всички по стана, чуваха се и непредпазливи подвиквания — бежанците сякаш бяха забравили своята неволя. Д. Талев, И, 595. Това непредпазливо излияние на чувства убеди всички, че тя се люби с Огнянова. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 153. Там крачка хлъзната, непредпазлива, / отвела млад живот вдън пропастта. Бл. Димитрова, Л, 249. От твоите уста непредпазливи / слова излизат. К. Христов, ПХ, 24. Непредпазлива дума. Непредпазливо поведение.