НЕПРЕДУБЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЕДУБЕДЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който не проявява предубеждение. Ние предлагаме на вниманието на четците ред автентични документи,.., като с това ще дадем възможност на всеки непредубеден читател да си направи заключение върху изложените обективни факти. Борба, 1919-1920, кн. 3, 90. И най-непредубеденият гост ще види големия духовен и икономически подем на Египет за последните пет свободни години. С. Северняк, ОНК, 264. Непредубеден зрител. Непредубеден критик. Непредубеден политик.

2. В който няма, не се съдържа предубеждение. "Щом един поет иска да действува като политик, той трябва да се зачисли в някоя партия, и направи ли това, той е загубен като поет; той трябва да се откаже от свободния си дух, от непредубедения си поглед, за да нахлузи шапката на ограничеността и на сляпата омраза." М. Арнаудов, Г, 167. Непредубедено вникване в нещата.