НЕПРЕКЛОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕПРЕКЛО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който не отстъпва пред молби, увещания и под. и не може да бъде разколебан от никого и от нищо; непоколебим, неумолим, твърд. Корав и непреклонен човек, особено по онова време, когато беше по-млад, Манолаки не искаше да слуша никого и се венча за младата и хубава селянка. Й. Йовков, ЧКГ, 9. Наложи се да скъсам окончателно с училището -.. Кака напразно ме увещаваше и мъмреше. Бях непреклонен. Ив. Димов, АИДЖ, 26. Сюлейман затворил Хайредин в стаята му, събрал сеймените си и казал, че дава сто жълтици на тоя, който убие брата му. От сутринта до вечерта молел той непреклонните си хора. А. Дончев, ВР, 86. — Вратарят ми е познат, ще ме пусне [в родилното отделение на болницата] — заблуди той тъщата, защото тя го увещаваше да не отива. Но вратарят се оказа непреклонен. — Не е болна, та си се разтревожил по това никакво време — равнодушно каза той. Х. Русев, ПЗ, 78. Непреклонен съдия. ● Обр. Шумът на гората в подножието на върха нощем нашепва легендите за героите, оросили с кръвта си твърдата земя на Балкана, сложили там своите непреклонни глави. Й. Радичков и др., ГСП, 96. Накрай полето,.. / Меда на отдиха стаила дълбоко в девствени недра — / виши колони непреклонни успокоената Гора. Д. Дебелянов, СТ 1936, 34.
2. На който е свойствена неотстъпчивост пред всякакви молби, увещания, разколебавания, заплахи и под. от страна на някого; непоколебим, твърд. Той гледаше Лазара отблизо с остри, студени очи, нямаше в тях ни жал, ни милост и светеше в тях сурова, непреклонна воля. — Нека му извие врата. Д. Талев, ПК, 578. Сега цялото му [на Чакъра] същество беше погълнато от дивото и мрачно решение, което беше взел и което щеше да изпълни с всичката тирания на непреклонния си характер: да прекрати следването на дъщеря си. Д. Димов, Т, 275. Мургавото му, изпечено войнишко лице издава непреклонно селяшко упорство и търпение. Л. Стоянов, Х, 73. Непреклонната решителност на внука му го обезоръжи. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 30. Непреклонен дух. Непреклонен нрав. // Който показва, изразява неотстъпчивост пред всякакви молби, увещания, разколебавания, заплахи и под.; неумолим, твърд. — Пшт, ей, я почакай! — рече Балчев. — Ти откъде имаш това куче?.. — Аз не съм войник и не съм длъжен да ви отговарям, пък и не искам да приказвам с вас, щом ми говорите на "ти" — отвърна Кольо, засегнат от тона. Лицето му взе зъл, непреклонен израз. Ем. Станев, ИК I и II, 106. Непреклонен тон.