НЕПРЕКЛОННО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЕКЛО̀ННО. Нареч. от непреклонен; непоколебимо, неумолимо, твърдо. — Ще отидеш сам в Савич — повтори непреклонно сестра Евлампия. Д. Вълев, З, 90. Една воля желязна непреклонно се е съединявала в него [Микеланджело] с една горда душа и до болезненост чувствителна. К. Величков, ПССъч. III, 149. Това, което Левски замисля и което твърдо и непреклонно решава да осъществи, е качествено нещо ново. Ив. Унджиев, ВЛ, 96.