НЕПРЕКЛОННОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЕКЛО̀ННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непреклонен; непоколебимост, неумолимост, твърдост. — Само понякога на Аароновото лице се появяваше тоя израз: на проклетия, упоритост и непреклонност, а щом се появеше, иначе мекият и разумен мъж не можеше с нищо да се убеди. А. Дончев, СВС, 108. Когато тя [княгинята] дойде на себе си, всички забелязаха у нея нещо ново и особено.. В гласа трепереше сдържана непреклонност. Ст. Загорчинов, ЛСС, 9. — Чакайте! Ще трябва да подпишете и един празен лист!.. Пленникът бавно изправи гръб, цялата му фигура се изпълни със строга непреклонност. П. Вежинов, НС, 114. Еднакво човешка е и нейната [на Севда] жалост към Юрталана,.. и сухата омраза и непреклонността ѝ — сурово възмездие за разбития ѝ живот. Лит. ХI кл, 1964, 263.