НЕПРЕКЪСНАТОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЕКЪ̀СНАТОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непрекъснат. Също така в класическата механика има един неизказан принцип за непрекъснатостта на явленията, според който в природата няма мигновени преходи от едно състояние в друго. Л. Митрани и др., ЗМ, 12. Разкриването на Чехов изисква преди всичко непрекъснатост на живота на сцената, живот, който напомня обикновения, всекидневния и все пак да не бъде той. Л. Тенев, Т, 1954, кн. 7, 10. Отвлечената идея за непрекъснатост на естествените процеси и явления, която лежи в основата на анализа на безкрайно малките, се оказала, ако не напълно вярна, то необикновено плодотворна. Ив. Въжарова, ИН (превод), 192.