НЕПРЕМЕННО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЕМЀННО нареч. 1. На всяка цена, въпреки всички пречки; безусловно. Аз отдавна имах на устата си един интересен епизод, исках непременно да го разкажа и то при общо внимание, затова нетърпеливо поглеждах към другите и най-после отидох при тях. Й. Йовков, Разк. III, 129. Въпросите, които ги [моите домашни] събуждаха сутрин, бяха: Какво дават днес? С кой артист? Коя артистка? Ах, тя е чудесна! Да идем, непременно да идем! Елин Пелин, Съч. IV, 150. Трябва да внесем за пушките утре двесте лири непременно. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 53. Брациговци искаха непременно да се гарантират за тяхното участие в защита на градеца. К. Величков, ПССъч. I, 114.

2. Без съмнение; сигурно. Казах ѝ, че Радко си има друга приятелка в село,.., че непременно ще измами и ще изостави Сладунка после. Ил. Волен, МДС, 23. — Причината на отчаяното му решение да прекрати дните си сам, не може да бъде друго освен нравствена — какво именно? Любов, непременно. Ив. Вазов, Съч. Х, 12. В някакво добродушно злорадство той бърза да намери по-скоро тъкмо тая страница,.., дето стои предсказанието, че след една година, след две може би, но скоро, твърде скоро, едно царство ще пропадне.. И това ще стане, непременно ще стане. Й. Йовков, Разк. III, 73-74. — Къщата на Ганчовски е нагоре, ако е тръгнал за дома си, той непременно ще мине оттук. Г. Караславов, Тат., 157.