НЕПРЕОДОЛИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЕОДОЛЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. За усещане, чувство, състояние, обикн. неприятно — който не може или трудно може да се превъзмогне, преодолее. — Непреодолимо стеснение и свенливост сковаваше езика му, ръката му, волята му, особено пред чужди люде — едвам ще пророни няколко, често пъти забъркани думи. Д. Талев, ПК, 202. Тогава селото,.., се давеше в непреодолима нищета и глад. През годините на войната управниците бяха изгребали и последното зрънце от житниците. А. Каралийчев, С, 175. Още като се озовали на главната улица, той [Виктор] забелязва Лиляна.. изразът на лицето ѝ внушава една

дълбока, с нищо непреодолима меланхолия. Др. Асенов, ТКНП, 102. // За препятствие, затруднение и под. — който не може или трудно може да се преодолее. — Не става дума за някакви пречки. Всъщност непреодолими пречки няма, дори самите пречки съществуват, за да бъдат преодолени. Ж. Шемтов, ФП, 13. Станка се разтрепера. Овладя я противно и непреодолимо малодушие. Г. Караславов, ОХ I, 282. Непреодолими трудности. Непреодолимо любопитство. Непреодолимо желание. Непреодолимо изкушение. Непреодолима умора. Непреодолима нужда да говори.