НЕПРЕОДОЛИМО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЕОДОЛЍМО. Нареч. от непреодолим. Не бе я виждал отдавна, от дълги месеци, струваше му се понякога, че я забравя,.., че бе пречупил замайващата сила, която се излъчваше от нея и държеше като с ръка сърцето му, топла и нежна ръка, но непреодолимо силна. Д. Талев, ЖС, 321. Днес, като се качваше от столовата за мостика, стъпалата му се сториха непреодолимо стръмни: дотътра се все пак. Н. Антонов, ВОМ, 97.