НЕПРЕОДОЛИМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЕОДОЛЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непреодолим. Силата на пролетта бушуваше вече в младата кръв на Росица с оная непреодолимост, с която бе разлистила дърветата и покрила земята със зеленина. Кр. Кръстев, К, 246. Методий предусети, че брат му казва нещо непредотвратимо, че изразява една непреодолимост и съдбовност. Й. Вълчев, СКН, 560.