НЕПРЕОДОЛЯН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЕОДОЛЯ̀Н, -а, -о, мн. непреодолѐни, прил. Който не е преодолян. Не ми вярвай, / когато мълвя "остави ме, / остави ме завинаги сам". / То е само една неизвестност трагично / безименна, / и копнежа ми непреодолян. Ив. Пейчев, Избр. ст, 133. Дългът отдалечи отдавна Даню / от първата му обич в младостта, / но си остана непреодоляно / във него чувството на любовта. Бл. Димитрова, Л, 175.