НЕПРЕРИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЕРЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Непрекъснат. В 999 година между България и Гърция са захвана непреривна война, която са свърши подир 20 години с покоряванието на България. Р. Каролев, УБЧИ, 27. На дясната страна срещу сарая видят са: селото Топхане,.. — едно непреривно движение от кола и хора. Т. Шишков, ТС (превод), 137. Понеже законодателят там [където образованието е по-развито] са намерва в непреривно сношение с народа, той изучава неговите нужди и,.., тогази той приготвя закона. ДЗОИ I (превод), Х.

— От рус. непрерывный.