НЕПРЕРИВНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЕРЍВНО нареч. Остар. Книж. Без прекъсване, непрекъснато, непрестанно. Дишането са изпълнява в гръдите ни по едно естествено побуждение непреривно. Ч, 1870, бр. 4, 122. Лятно време работата са продължава от заран до тъмни вечери, а зимно време до полунощ, непреривно. З. Стоянов, ЗБВ I, 66-67.

— От рус. непрерывно.