НЕПРЕСЕКВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЕСЀКВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Непрестанен, непрекъснат, неспирен, постоянен; непресеклив. Навън пороят продължаваше да плющи еднообразен, непресекващ, сякаш бе започнал от сътворението на света и щеше да се лее дори до неговата гибел, все тъй убийствено досаден. П. Бобев, К, 18. Негли това стана възможно само благодарение на безпределната им любов към изкуството и то се знае, на непресекващ труд. Ив. Димов, АИДЖ, 5. Тежестите на всекидневието, лишенията, борбата за прехраната на многобройното семейство не убиват нравствените му сили,.. Въпреки потока непресекващи грижи [Хр. Ботев] запазва трезвост на погледа и учудваща морална мощ. Лит. Х кл, 146.