НЕПРЕСЕКЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЕСЕКЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. За звук, глас и под. — който не прекъсва, не пресеква, който звучи продължително без прекъсване; непресекващ.

— Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1955.