НЕПРЕСЕКНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЕСЀКНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Непресекващ (в 1 знач.); неспирен, непрестанен, постоянен, непресеклив, непрестаен. Нищо не се чуваше освен дрънкалките на скорците,.. и размесените разногласни песни на жабите,.., смесени с

непресекнатото бучене на дъхчания [дъсчения] висок бейски яз. Ц. Гинчев, ГК, 96.