НЕПРЕСЕКНАТО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЕСЀКНАТО нареч. Остар. Книж. Непрекъснато, непрестанно, постоянно; непресекващо, непресекливо, неспирно, непрестайно. Както другите части на тялото му [на човека], тъй и мозъкът ся изнуряват от употребление.. При това, колкото по-постоянно и по-непресекнато той действува, толкоз по-голяма нужда има за редовна почивка. ИЗ 1877, 178. От кратера ѝ [на планината Везувий] непресекнато излязва дим. С. Бобчев, ПОС (превод), 111.