НЕПРЕСТАЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЕСТА̀ЕН, -а̀йна, -а̀йно, мн. -а̀йни, прил. Остар. Книж. Непрестанен, непрекъснат, постоянен; непресекнат. Що е човек и кой го праща / в света за мъки, скръб и пот? / .. / Защо е той безсилен роб — / от люлката до самий гроб / проклет за битка непрестайна? Ив. Вазов, Съч. II, 122. В късен час градът си отпочива / и морето го в мечти успива / с непрестайната си серенада. Н. Ракитин, ЧЛ, 28. Всички твари по света, па и всяка най-малка частичка от растение сглобена и съставена е от едни постоянни начала (елементи),.. Ти начала са в непрестайно движение, та ту ся отлъчат от един състав, ту влизат в друг. Лет., 1874, 264-265.