НЕПРЕСТАЙНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЕСТА̀ЙНО нареч. Остар. Книж. Непрестанно, непрекъснато, постоянно; непресекнато. Ризата беше някога колосвана и с яка, но толкова често и непрестайно употребяна, щото беше се обърнала на отрепка. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 300. А грамадата расте се / неусетно, тайно / а камън'те върху нея / фърчат непрестайно. Ив. Вазов, Съч. IV, 36. Съдружниците на една банка — .. — могат непрестайно да ся променяват. Лет., 1874, 217. Ако то [кашлянето] бива непрестайно няколко минути, образът става червен, очите сълзят и болните са оплакват от главобол. Ив. Богоров, СЛ, 54.