НЕПРЕСТАНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЕСТА̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Непрекъснат; непресекващ, неспирен, постоянен. Левски имаше ръст среден,.., лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение. Ив. Вазов, Съч. VI, 70. Сега той беше цял обладан от мисъл за очакваното въстание. И беше в едно непрестанно вълнение в тоя нов живот за целия народ,.., живот напрегнат и тревожен. Д. Талев, И, 503. Роб на ранна, непрестанна грижа, / аз не зная, майко, откога / запленен съм в тихата тъга / на града, сред който сам се движа. Н. Лилиев, С 1919, 44. Въобще в средните векове в европейските господарства станали много променения по причина от непрестанните войни. Г. Йошев, КВИ (превод), 148. През цялата седмица валя непрестанен дъжд. Непрестанен шум. Непрестанен смях.