НЕПРЕСТАННО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЕСТА̀ННО. Нареч. от непрестанен; непрекъснато, непресекващо, неспирно, постоянно. Юрталана лежеше на кревата, пушеше непрестанно и мълчеше. Мъчеше го стара суха кашлица, мъчеше го и някаква мисъл, негова си мисъл. Г. Караславов, С, 91. Само воденицата в дола,.., шумеше непрестанно, и еднообразното тракане на кречеталото се носеше далеко из тихата безучастна околност. Елин Пелин, Съч. I, 88. Умът непрестанно търси някаква опора, душата жаднее за каквато и да е вяра. Й. Йовков, Разк. III, 119. Литературата на секи просветен народ са е обработвала,.., непрестанно от времето на появението на неговата писменост. Лет., 1876, 143.