НЕПРЕСТА̀ННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непрестанен; непрекъснатост. Той свърши стихотворението си посред нощ и когато вдъхновението престана да го съгрява изкуствено, той усети тръпките си с всичката им прозаична непрестанност. Ив. Вазов, СНЖ, 12-13.