НЕПРЕСТОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЕСТО̀РЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За човек — който се държи естествено, непринудено, без преструване и лицемерие; искрен, естествен. Знаех, че открай време той бе искрен и непресторен — възхищаваше се или кореше, без да се съобразява с нищо, така, от сърце. Л. Станев, ПХ, 110.

2. В който няма лицемерие, преструване; искрен, неподправен, естествен. Сподавил своето недоволство, задето не се чу неговата дума, сега той бе изпълнен от непресторена радост. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 196. Пееха всички — груби, непресторени, сърдечни гласове, що стопляше носталгия. Ст. Дичев, ЗС I, 140. Непресторената срамеж‑

ливост съставя преимуществено нравствената сила на жените. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 51.