НЕПРЕСТОРЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЕСТО̀РЕНО нареч. Книж. Без преструване и лицемерие; искрено, неподправено, естествено. — За убиване е оня, който ви е втикнал в тоя крив път, чоджум, говореше непресторено, а чисто отечески, някой си Генджаа. З. Стоянов, ЗБВ III, 5. Щабът се събра на съвещание настрани от отреда. Седнали върху шумата, командирите на четите бяха замислени непресторено. Х. Русев, ПС, 214.