НЕПРЕСУШИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЕСУШЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За извор, воден източник и под. — който не пресъхва, който има вода; непресъхващ. Непресушимо поточе. Непресушими блата. ● Обр. Покрусен от злата съдба, нашият народ пази в гърдите си непресушим извор от енергия, както пази и неизчерпаема физическа мощ. Ив. Вазов, ВЮ, 81.

2. Прен. За чувства, психически и физически сили и др. — който е силен и продължителен, който не може да бъде прекъснат, изчерпан; непресъхващ, неизчерпаем. Какъвто си беше набит, рус, със сиви, проницателни очи, пъргав, той и сега продължаваше да върши всичко с непресушима енергия. Г. Караславов, П, 19. Основната стихия на неговата [на Ст. Михайловски] художническа душа трябва да дирим не в моменталните избухвания на гняв и възмущение сред неуредиците и язвите на нашия живот, а в онази дълбока мъка, онази непресушима тъга, която придружава поета още от първите му стъпки в живота. Б. Ангелов, ЛС, 217. Възхитителните декорации,.., мълчаливи сцени на един тайнствен и непресушим живот на тая горска природа, държат ме в един вид екстаз и благоговейно удивление. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 12.