НЕПРЕСЪХВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЕСЪ̀ХВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За извор, река и под. — който тече непрекъснато, постоянно, който не пресъхва. Благодарение на своите минерални богатства,.., на своите непресъхващи планински потоци и на своя богат в миналото лов, Витоша е играла .. важна роля в стопанския и културен живот на околното население. П. Делирадев, В, 196. Реката течеше спокойно, вярвайки в непресъхващите си извори. Й. Радичков, ГП, 36.

2. Прен. Обикн. за чувство, състояние и под. — който е силен и продължителен, който не се прекъсва, изчерпва; неизчерпаем, непресушим. Възползувана от непресъхващата му жажда за четене, тя [Ана] грижливо подреждаше върху лавиците най-известните произведения на мистиците и импресионистите от западния свят. А. Гуляшки, Л, 26. // Траен, вечен, безсмъртен. Ония, които паднаха за нашата свобода по окървавената снага на нашата хубава земя, спечелиха никога непресъхваща слава.