НЕПРЕХОДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЀХО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Книж. Който не губи силата си, значението си, стойността си с течение на времето; вечен, траен. Днес ние разглеждаме и оценяваме многостранното научно дело на проф. Ив. Д. Шишманов,.., непреходното му значение се откроява в целия си ръст. Г. Димов, НДИШ (Ив. Шишманов, Избр. съч. I), 29. Доказана е непреходната цена, каквато имат единствено и в максимална степен човекът и неговата социално-психологическа същност. Ив. Спасов, БС, 124-125. Непреходна сила. Непреходни ценности.

2. Остар. и диал. Непроходим; непреходим. Млад бях тогава, отче.. По непреходни балкани с акрани скитах да бия мечки, вълци, вепри и лисици. Н. Райнов, КЦ, 100. Коломб като плуваше направо към запад, остави обикновений на кораблениците път и ся пусна по непреходни и незнайни морета. П. Р. Славейков, СК, 57. Облог прави майстор Мануило, / облог прави с педесе майсторе / и с педесе калфи и чираци / да направи тия дълги мости / на тая река непреодна. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 84.

3. Като същ. непреходното, мн. няма, ср. Книж. Нещо, обикн. идея, тема, особеност и под., което надживява времето си, остава актуално за всяко следващо поколение, което не преминава, не отмира. Непреходното във фолклора е неговата мъдрост. △ Във всяко изкуство непреходното е темата за любовта.

◊ Непреходен глагол. Грам. Глагол, чието действие не преминава върху някакъв обект пряко, който не изисква пряко допълнение. Ако глаголът не може да получи пряко допълнение, той е непреходен. С. Стоянов, ГБКЕ, 289. Непреходните глаголи означават действие, което има по-специално отношение към засегнатия предмет, изразено с помощта на някой предлог, напр.: ходя по пътя, влизам в стаята, отивам на нивата, скърбя за нещо. Л. Андрейчин и др., БГ, 127.