НЕПРЕХОДИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЕХОДЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Непроходим; непреходен. Когато Мария ся научи, че големий път беше непреходим, побърза да направи един кръг от четвърт часа повече,.., за да отиде при отеца си. Хр. Пашов и др., ЦП, 45.

2. Като същ. непреходимото, мн. няма, ср. Непреходен (в 3 знач.); непреходното. Те се пъчат и бърборят, спрени на синура, отдето почва обетованата страна на поезията, незнайният край, където гордият егоист-художник и наивният народен певец се срещат пред олтаря на твореца на непреходимото в преходния живот. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 168.