НЕПРИБРАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИБРА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е оставен или е останал там, където е бил в определен момент, а не където трябва да бъде, за който не са положени грижи. Тяхното присъствие и шумът на неприбраните ученици даваше празничен

вид на училището. Ст. Чилингиров, РК, 124. Неприбран някой кон бясно препускаше из улиците и цвилеше. Й. Йовков, Ж 1930, 172. Надясно се чернееха неприбраните още трупове. Хр. Смирненски, Съч. III, 226. В стаята лъхаше на бъркотия и гостоприемство. Върху масата лежаха две неприбрани чинии с остатъци от ядене. Ем. Манов, ДСР, 462. // Който не е поставен, прибран на обичайното си място, който е неподреден. Талигата извиваше по меките странични коловози и топлият вятър се свираше в неприбраните къдрици на Станка. Г. Караславов, ОХ III, 183. Вдясно от пътя стоеше прав и козируваше с разперени пръсти и неприбрани крака възрастен съветски войник. П. Вежинов, ВР, 41-42. Изпод черното пребрадено покривало излазяха дълги и черни, като въглен, коси — неприбрани, несплетени. Н. Бончев, ТР (превод), 43. // За селскостопански култури, плодове и под. — който стои на полето, който не е обран или прибран, събран на подходящо място. Угарите не бяха доорани, тук-таме стърчаха неприбрани стебла от царевица и слънчоглед. И. Петров, НЛ, 5. Тук-там още из полето се жълтеят неприбрани снопи. Л. Стоянов, Х, 124. Вредом сиромашия и немане, надеждата е у селените, но сичкото тяхно е още в полето неприбрано, какво да даде, та какво да земе. Ил. Блъсков, ЗК, 131.

2. Разг. Който не прибира, не стопанисва, който разпилява. За возитба уж беше позатегнал снопените ритли, но сега половината им ръжни ги нямаше. И започна да мърмори: — Ама че жена, х-а-а-а! За едно лято ги попиляла. Неприбран свят и туй то... Ст. Марков, ДБ, 498.

3. Разг. Който е с неугледен външен вид, който не е спретнат; раздърпан, развлечен, неприличен. Той [Юрталана] беше скъперник, трепереше над стотинката, но за дрехи пари не жалеше. — Искам да сте облечени! — караше се той, когато виждаше да излиза някой неприбран и нестегнат. Г. Караславов, С, 89.

4. Диал. Който не е според общоприетите норми за приличие; нескромен. Не след дълго и леля Марийка разбра що за човек е Домна. Държането ѝ, думите ѝ я издаваха. Едно държане някак по-свободно, отколкото трябва, по-неприбрано. Б. Болгар, Б, 72.