НЕПРИВЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИВЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Поет. Неприветлив. Това беше неприветното жилище на беден човек и в същото време — работилница. Й. Йовков, Ж 1920, 138. Беше мокра, неприветна вечер, дъждът плющеше по стрехите и стъклата на прозорците. К. Константинов, ППГ, 75. Върху стройното ѝ тяло,.., / като черни пипала се плъзгат погледи отвред / и в усмивки иронични блика мисъл неприветна, / че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет. Хр. Смирненски, Съч. I, 38. Най-сетне ти се връщаш, блуднице несретна, / с наведена глава — / при мене, тук, в самотност неприветна. П. К. Яворов, Съч. I, 69.