НЕПРИВЕТЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИВЕТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има нелюбезно, недружелюбно изражение или държане; недружелюбен, нелюбезен. — Дай, вода бе! — .. — Нямаме вода.. Матвеев кипна, но реши да действува с благост на упорития неприветлив селянин. Ив. Вазов, Съч. Х, 139. Всичко това се усилва и от моята обичайна неприветливост и сдържаност. А в същност не съм чак толкова неприветлив човек, разговарям възпитано и любезно, дори имам не лошо чувство за хумор. П. Вежинов, Б, 18. Пиперково е паметно за мене, не толкоз по тая неприятна случка на поповото спотайване, поради което се изложих на дълги разправии с неприветливите пиперковски кучета,.., а по едно друго обстояне. П. Р. Славейков, БП I, Х. // За лице, поглед и под. — който изразява нелюбезност, недружелюбност, недобронамереност. Тоя студен, неприветлив поглед проникваше като мраз в детската му душа. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 68.

2. Прен. Който не е приятен, приветлив; мрачен, студен. Далече в дъното трептеше газов фенер, който придаваше още по-неприветлив вид на улицата. Г. Райчев, БР, 1930-1931, кн. 3, 81. От своето пристигане досега околийският началник живееше у бившия съдия Кънев, където заемаше една дълга, неприветлива, пълна със старомодни избелели мобили стая. П. Вежинов, ВП, 31. Големият наклон и сивите каменни потоци ,.., придават на целия ландшафт един неприветлив пустинен характер. П. Делирадев, В, 72.