НЕПРИВЕТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИВЀТНО. Поет. Нареч. от неприветен; неприветливо, недружелюбно, студено. В гласа на Евгени звучеше глухо,

ядно упорство. Той съзнаваше, че няма основание да се отнася така неприветно към младежа, но не можеше да се владее. Д. Ангелов, ЖС, 548-549. Само малката, зидана от неспоени камъни черква се издигаше по-високо над тия убоги жилища на бедността и железният ѝ кръст на покрива неприветно чернееше през върховете на дърветата. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 144. Неприветно зидове тъмнеят; / по стените влажни дупки зеят / и се взират в мен зловещо, нямо. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 79. Но в многотомните писания, / под буквите и редовете, / ще вика нашето страдание / и ще се зъби неприветно. Н. Вапцаров, Избр. ст. 1946, 46.