НЕПРИВИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИВЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който не е свойствен, типичен за някого или не е в навиците, привичките му; несвойствен, необичаен, нетипичен, нехарактерен. Той шепнеше нещо, тихо, нежно почти,.., и болка, страшна болка имаше в тия неразбрани думи и в тоя глас, тъй изменен и тъй непривичен за него. Й. Йовков, ПК, 201. Именно това непривично за него [Гануш] сериозно изражение издаваше колко голямо е усилието му да задържи своята широка, весела, радостна усмивка. Д. Ангелов, ЖС, 403. Машината не дишаше повече, нещо непривично свистеше в нея. Н. Антонов, ВОМ, 193. Още докато превърташе ключа, той започна да изпитва угризение от това, че се завръща в къщи по непривично време. А. Гуляшки, Л, 49. Той се потеше в непривичните за него дрехи (измъчваха го коравата яка, елегантните и тесни обуща). Ем. Станев, ИК I и II, 94.

2. Който е нов, непознат, необичаен за някого; странен, особен. И в тая омая зазвучава като песен едно непривично, могъщо чувство — на любов към тия смълчани за миг, променени мъже — на гордост, че тия бойци те наричат син, брат свой. А. Дончев, СВС, 734. Той самият още от първите дни,.., като я видя един път, искаше да я види пак,.. Да чува гласа ѝ, милите ѝ думи на неговия език, които му звучаха още по-сладко с нейния непривичен, чужд изговор. Д. Талев, ГЧ, 146. Личеше, че е простичек селянин, смазан и убит духом от непривичната войнишка дисциплина. Т. Влайков, Съч. III, 22. Работата за нас е нова и непривична. Ч, 1870, бр. 5, 146.