НЕПРИВИЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИВЍЧНО нареч. Книж. 1. Не според навика, обичая на някого; необичайно. Филев непривично метна върху закачалката шлифера си и кипна. Този път не можа да запази спокойствие и цял се разтрепера. Б. Несторов, АР, 250.

2. Странно, особено; необикновено, необичайно. Виктор се чувствува непривично свободен и лек, чувствува се "обикновен", никой не се обръща подире му, никой не хвърля уплашен поглед към щръкналата над рамото му цев. Др. Асенов, ТКНП, 47. Старецът се беше съвършено променил. Костюмът, необличан може би десетина години, стоеше непривично на раменете му. Д. Добревски, БКН, 220. Сега се сети защо от заранта му е тъй непривично леко, весело: цели два дни нямаше да чуе гласа на попадията, от това беше. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 21. Вътре беше непривично тихо, не се чуваше ни глас, ни въздишка — нищо освен непрекъснатото равномерно боботене на моторите. П. Вежинов, ДМ, 90.

3. С гл. съм, изглеждам, вижда ми се и под. а) Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че нещо става противно на навиците на някого; необичайно. Ти винаги говориш за Ваня като за мой мъж. Как непривично ми е това. П. Славински, ПЩ, 263. б) Означава, че някъде става нещо необичайно, нещо, което не е прието. Изпращачите бяха доста, между които и селяни, и селянки, а пък при селските нрави мъчно биха се решили двама млади да се целунат. Непривично е. Ст. Чилингиров, РК, 218. Трябваше и увещания, и молби или пък жребие, за да ги накарат да впрегнат колата, да я натоварят и потеглят за полето. То им се виждаше непривично и грешно дори. Ст. Загорчинов, ДП, 70.