НЕПРИВЛЕКАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИВЛЕКА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който няма привлекателен, красив външен вид. Тя беше подхвърлено дете.. Потисната от своя произход, пък и непривлекателна, Грозда не бе могла да свие свое гнездо. Б. Болгар, Б, 100. Ири‑

на съзна равнодушно, че след още няколко години той [Борис] щеше да се превърне в непривлекателен и досаден физически мъж. Д. Димов, Т, 369.

2. Който е скучен, неприятен, лишен от привлекателност; неприятен, отблъскващ. Животът тука, помежду това изгоряло и убито население, от пръв път му се показа крайно непривлекателен и еднообразен. Ив. Вазов, Съч. VIII, 90. Тя [любовта] — ако е чиста и непорочна, благородна и възвишена — сякога облагородява семейството.., възвишава душата на майката и не дава ѝ да заборави посреди непривлекателните домашни занятия, че тя е жена. Знан., 1875, бр. 16, 252. Непривлекателен труд.