НЕПРИГЛЕДАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИГЛЀДАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. За който не се полагат грижи; изоставен, занемарен. Грехота беше да се остави болен човек непригледан. Й. Йовков, СЛ, 111. Трябва да се прибере момчето. Стига е ходило неопрано, незакърпено, непригледано. П. Росен, ВПШ, 158. И досега гробът му седи непригледан, буренясал. ВН, 1958, бр. 2278, 4. Ако ги запазим [болните],.. няма надежда и че ще оздравеят,.. Ако ли ги оставим непригледани, светът ще мя нарече тиранин. А. Шопов, СКН, 8-9. ● Обр. И непригледана, сама / догаря пламенна любов. Д. Дебелянов, С 1936, 11.