НЕПРИГОДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕПРИГО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. 1. За човек — който не притежава необходимите качества, за да се справи успешно с някаква работа; неспособен, негоден. Светът се оказа не по нашата мярка или ние се оказахме непригодни... искам да кажа, мнозина от нас. Ем. Манов, БГ, 203. Един ден,.., го извикаха в отдел "Кадри" на предприятието и му връчиха без особено стеснение заповедта за уволнението като "непригоден". К. Калчев, СТ, 252. Васил Стоянов, фактическият пръв ръководител на дружеството и пълен разпоредител в него след Освобождението, се оказа по характер съвсем непригоден за поста си.. Той е нямал по-дълбоко и правилно разбиране за задачите на една академическа група. М. Арнаудов, БКД, 275. Който са в тоя ден [23-ти ден от месеца] разболи, лежи много,.. Който са роди, бива непригоден. Хр. Павлович, А, 85.
2. Обикн. с предл. за. Който не отговаря на определени условия или изисквания и не може да се използува за някаква работа; неподходящ, негоден. Явно беше, че семето е лошо, непригодно за почвата и добруджанския климат. А. Гуляшки, СВ, 21. Тия камъни не ги събираха из самата река, дето те са по-дребни и по-непригодни. Т. Влайков, Съч. III, 178. Обувките,.., са напълно непригодни за подобни изкачвания и крият в себе си голяма опасност от премръзване на краката. НС, 1958, бр. 151, 3. Първата стъпка на европейската култура .. — начерта началото на един път, насочен по следите на модната тогава всред западния свят себичност, но съвсем непригодна за нашата примитивна и чиста общественост. Ст. Чилингиров, ХНН, 147.