НЕПРИГОДНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИГО̀ДНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неприго̀ден; неспособност, негодност. По същото време Портата вече замисляла голяма акция против Видин, като изтъквала непригодността на Али Паша за главнокомандуващ в нея. В. Мутафчиева, КВ, 155. Аз усърдно записвам куп дреболии, които в нея минута ми се струват необикновено важни и които сега за лишен път ме убеждават в моята непригодност за живота. Стр. Кринчев, СбЗР,

344. На единия ѝ [на стаята] край са оставени някакво изтъркано канапе и една износена табуретка — вещи, с които свикваме при дълга употреба и които изоставяме веднага щом трябва да се изселим, проумели изведнъж абсолютната им непригодност и овехтялост. Др. Асенов, ТКНП, 294.