НЕПРИДИРЧИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИДИРЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се задоволява с малко или лесно, който не придирва; невзискателен, непретенциозен. Той беше най-непридирчивият към суровите условия на нелегалния живот, понасяше безропотно и студа, и жегата, и глада. Г. Караславов, ОХ III, 201. Непридирчиво дете. Непридирчива публика. // Който е присъщ на такъв човек; непретенциозен, невзискателен. На един стобор нанизани редове просташки картини; наваляк любопитни — очевидно с много непридирчив вкус — зяпат пред тях в нямо удивление. Ив. Вазов, Съч. Х, 17. Широкото му слабичко лице,.., голямата му уста,.., придаваха гладнишки вид на тоя момчурляк с непридирчив стомах и винаги добър апетит. Т. Харманджиев, КЕД, 13.

2. За растение или животно — който се отглежда лесно, за който не са необходими специални грижи или специални условия; непретенциозен, невзискателен. Лишеите са твърде непридирчиви растения и заемат в природата най-безплодните места. Бтн V и VI кл (превод), 171.