НЕПРИЕМЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИЕМЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който не може да се приеме, одобри, който буди възражения. И това предложение се провали надолу с главата, като най-неприемливо. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 46. В поемата се срещат редица неприемливи образи, пресилени сравнения, неуместни метафори. С, 1952, кн. 5, 175. Тогава, кога предложихме нашето начертание на Н. Всесвятейшество, он го презрено отхвърли и провъзгласи неприемливо. Ч, 1871, бр. 12, 364. Неприемлив метод. Неприемлива цена. Неприемливо решение. Неприемливо мнение. Неприемливи условия.

2. Рядко. Обикн. с предл. за. За човек — когото не приемат, не харесват, не одобряват поради убеждения, поведение и под. Той [Тодор Икономов] е.. — непримирим,.., еднакво строг съдник на либерали и консерватори, еднакво неприемлив и за едните, и за другите. Т. Жечев, БВ, 403. Има хора, за които Анатол Франс е болезнено неприемлив, които отричат всяка написана негова страница. К, 1926, бр. 92, 2.