НЕПРИЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИЀТ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който не е утвърден, установен, приет някъде като правилен или законен; неутвърден. Неприет закон. Неприето правило.

2. Като същ. неприети мн. Обикн. за кандидати в средно или висше учебно заведение — кандидат, който е извън класацията, който не е достигнал необходимия бал и не се приема за ученик, студент и под. За да се даде възможност на неприетите [кандидати] на едно място да кандидатствуват на друго, документите.. ще се подават най-късно до 10 юли.