НЕПРИЗНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИЗНА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който не е приет, утвърден официално. Князът тъй много държеше за своята непризната титла, че заяви, какво няма да приеме отговора на тронното слово, ако Събранието не го измени в това отношение. С. Радев, ССБ I, 185.

2. Обикн. за човек на изкуството — който не е оценен, не е получил обществено признание. То [Арменското кафене] беше клуб на непризнатите таланти. К. Константинов, ППГ, 156. Непризнатият софийски Хайне — Сабат, печално тананика от срещния тротоар. Хр. Смирненски, Съч. III, 41.