НЕПРИЗНАТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИЗНА̀ТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от непризнателен; неблагодарност. Сали Яшар беше благ човек и мъчно можеше да направи укор на когото и да било, но сега не можа да се удържи, сърдеше се, викаше, обвиняваше дъщеря си в неблагодарност и непризнателност. Й. Йовков, ПК, 14. Дойдат от село — продължи тя — диви, прости, въшкави. Учиш го да говори, възпитаваш го, храниш го и накрая — кучешка непризнателност. В. Нешков, Н, 278. Юстиниан си показа неблагодарността към Требеля, като не рачи да му даде другите обещани неща и царската титла. Тогази българский господар захвана явно да го укорява и обличава за непризнателността и лукавщината му. Д. Войников, КБИ, 39.