НЕПРИКАЗЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИКАЗЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не говори много; мълчалив, неразговорлив. Макар и все тъй неприказлив, понякога от устата му се отронваха непривични думи за полезни работи, па и за неща, които никога селяните не бяха слушали. Ст. Загорчинов, ДП, 71. Той дойде в кръчмата, поиска коня си, пожела да се запознае с мене, но нищо не говори. Неприказлив ли беше, или искаше да бъде сдържан, не можеше да се разбере. Ив. Карановски, Разк. I, 92. На пръв поглед изглеждаше спокоен, тих и неприказлив, но всъщност беше много упорит. И. Петров, НЛ, 53.