НЕПРИКРЍТОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на неприкрит; явност, откритост. Бурята кара да се очертават характерите в тяхната неприкритост и тогава хората се виждат други от това, за което са ги смятали или са се смятали те самите. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 99.